Филмът “Интериор” е разказ за един живот. Емоционален опус, изпълнен с трепет, вълнение, тъга и печал – от раждането до предчувствието за края. На края остава само един портрет. В стара рамка. От един стар интериор, като част от новото време и един нов интериор. Детски глас ни подсказва, че времето е вечно и само спомените ни принадлежат.